Алексей Жемчужников Уже давно иду я, утомленный От

„УЖЕ ДАВНО ИДУ Я, УТОМЛЕННЫЙ…”
Алексей Михайлович Жемчужников (1821-1908 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТДАВНА ИЗМОРЕН, ПО ПЪТЯ ХОДЯ

Отдавна изморен, по пътя ходя;
насред небето слънцето пече,
в степта горяла не намирам отдих,
а до целта все още е далеч.

Обгърната в безмълвие и леност,
пустиня тягостна край мен лежи...
Да бе ветрец повял! С летящи сенки
и с облаче мига да освежи...

Напред, напред! В безрадостното пладне
очаква ме, аз зная, парк зелен;
там сянка ароматна и прохладна
с подслон ме мами в този жарък ден;

и на живота ще се наслаждавам,
с природата ще разговарям там;
ще си отдъхна, после ще забравя
за мъките от пътя извървян...
 

Ударения
ОТДАВНА ИЗМОРЕН, ПО ПЪТЯ ХОДЯ

ОтдАвна изморЕн, по пЪтя хОдя;
насрЕд небЕто слЪнцето печЕ,
в стептА горЯла не намИрам Отдих,
а до целтА все Оште е далЕч.

ОбгЪрната в безмЪлвие и лЕност,
пустИня тЯгостна край мЕн лежИ...
Да бЕ ветрЕц повЯл! С летЯшти сЕнки
и с Облаче мигА да освежИ...

НапрЕд, напрЕд! В безрАдостното плАдне
очАква ме, аз знАя, пАрк зелЕн;
там сЯнка аромАтна и прохлАдна
с подслОн ме мАми в тОзи жАрък дЕн;

и на живОта ште се наслаждАвам,
с прирОдата ште разговАрям тАм;
ште си отдЪхна, пОсле ште забрАвя
за мЪките от пЪтя извървЯн...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
 

Алексей Жемчужников
УЖЕ ДАВНО ИДУ Я, УТОМЛЕННЫЙ…

Уже давно иду я, утомленный;
И на небе уж солнце высоко;
А негде отдохнуть в степи сожженной,
И все еще до цели далеко.

Объятая безмолвием и ленью,
Кругом пустыня скучная лежит...
Хоть ветер бы пахнул! Летучей тенью
И облако на миг не освежит...

Вперед, вперед! За степью безотрадной
Зеленый сад, я знаю, ждет меня;
Там я в тени душистой и прохладной
Найду приют от пламенного дня;

Там жизнию я наслаждаться буду,
Беседуя с природою живой;
И отдохну, и навсегда забуду
Тоску пути, лежащего за мной...




---------------
Руският поет Алексей Михайлович Жемчужников е роден на 10/22 февруари 1821 г. в селището Почел, Черниговска губерния. Произхожда от старинно дворянско семейство. Работил е в Сената, в Министерството на правосъдието и в Държавната канцелария. Последовател е на некрасовската литературна школа, от 1900 г. е почетен академик на Петербургската академия на науките. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1892 г.), „Песни старости” (1900 г.) и др. Заедно с поета Алексей К. Толстой и с братята си Владимир и Александър Жемчужникови създават произведенията и легендарния образ на Козма Прутков. Умира на 25 март/7 април 1908 г. в Тамбов, погребан е в Москва.